Развод по взаимно съгласие, развод без произнасяне по въпроса за вината или развод по вина – какво трябва да знаем?

Прекратяването на един брак е не само личен и емоционален момент, но и правна процедура, при която изборът на подход има съществено значение. В зависимост от отношенията между съпрузите, наличието на деца и степента на постигнатото съгласие, разводът може да бъде допуснат по взаимно съгласие или по исков ред.

В практиката често се използват понятията „развод без вина“ и „развод по вина“. Важно е да се знае, че и в двата случая става дума за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Разликата е в това дали някой от съпрузите иска съдът да се произнесе и относно вината за разстройството на брака.

Преди да бъде предприета съдебна процедура, в определени случаи е възможно съпрузите да обсъдят отношенията си и чрез медиация – доброволен способ за уреждане на спорове, при който неутрално трето лице подпомага страните да постигнат приемливо за тях решение.

Медиацията – възможност за постигане на споразумение

Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спор. Медиаторът не решава спора вместо страните, а подпомага комуникацията между тях и търсенето на взаимно приемливо решение.

При семейни спорове медиацията може да бъде особено полезна при обсъждане на въпроси, свързани с децата, родителските права и личните отношения, издръжката, ползването на семейното жилище и други последици от раздялата.

Постигнатото между съпрузите съгласие може да бъде оформено в споразумение и, когато законът изисква това, представено на съда за одобрение.

Медиацията не замества адвокатската консултация. Напротив – преди подписването на споразумение е важно всеки от съпрузите да е наясно с правните последици от поетите ангажименти и с това дали договореното защитава неговите интереси и интересите на децата. Това може да бъде постигнато чрез консултация с адвокат и неговото присъствие и консултиране на клиента в процедурата по медиация.

Развод по взаимно съгласие

Разводът по взаимно съгласие е възможност за съпрузи, които са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Това е най-бързата, кратка и сравнително лека съдебна процедура за прекратяване на съществуващ брак.

При този вид развод съдът не издирва мотивите, поради които съпрузите желаят да прекратят брака. Основният въпрос е дали съгласието за развод действително е сериозно и непоколебимо и дали представеното споразумение отговаря на законовите изисквания.

Съпрузите представят споразумение, което следва да съдържа задължителни по закон реквизити и трябва да уреди задължителните последици от развода. Когато има ненавършили пълнолетие деца, то включва въпросите за тяхното местоживеене, упражняването на родителските права, личните отношения с другия родител и издръжката им.

Споразумението урежда също ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Законът допуска страните да уредят и други последици на развода, включително въпроси, свързани с пътуване на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи.

Съдът проверява споразумението и дали са защитени интересите на децата. При необходимост може да бъде поискано становище от дирекция „Социално подпомагане“. Ако споразумението е непълно или не защитава в достатъчна степен интересите на децата, съдът дава възможност недостатъците да бъдат отстранени.

Съществено предимство на този ред е възможността съпрузите сами да определят голяма част от последиците на развода, вместо тези въпроси да бъдат решавани от съда. Това обаче не означава, че подготовката на споразумението е формалност. Именно неговото съдържание може да има дългосрочно значение за отношенията между бившите съпрузи и техните деца. Точно тук е главната роля на адвокатската защита на правата на клиента и децата от брака.

Със споразумението могат да се уредят и имуществени въпроси, касаещи собствеността и ползването на недвижими имоти, собственост както на двамата съпрузи, така и на всеки от тях поотделно. Това може да бъде направено и в отделно съдебно производство, но не съществува пречка да бъде реализирано и в съдебното производство по развод по взаимно съгласие.

Развод по исков ред – когато съгласие не е постигнато

Когато съпрузите не могат да постигнат съгласие за прекратяването на брака или за последиците от него, разводът може да бъде поискан по исков ред.

Законът предвижда, че всеки от съпрузите може да поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. При този ред съдът разглежда твърденията и доказателствата по делото и преценява дали са налице законовите предпоставки за прекратяване на брака.

Тук се разграничават две хипотези, които в практиката често се наричат „развод без вина“ и „развод по вина“.

Развод без произнасяне относно вината

При исков развод единият съпруг може да поиска прекратяване на брака поради дълбокото и непоправимо му разстройство, без да иска съдът да се произнася кой от съпрузите е виновен за това.

Това не означава, че съдът не разглежда обстоятелствата по делото. Необходимо е да бъде установено съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Разликата е, че при този вариант съдът не постановява решение относно вината, освен ако някой от съпрузите не е поискал такова произнасяне.

Развод с произнасяне относно вината

Съпругът, който иска развод, може да поиска съдът да се произнесе и относно вината за разстройството на брака.

В този случай твърденията относно поведението на съпрузите и причините за разстройването на брачните отношения могат да придобият съществено значение за предмета на доказване. Производството може да бъде по-сложно, тъй като съдът следва да разгледа релевантните твърдения и представените гласни и писмени доказателства. Разпитват се свидетели, представят се писмени доказателства, назначават се от съда поискани от страните различни съдебни експертизи – съдебно-психиатрична, друга медицинска, съдебно-счетоводна, дори от областта на компютърните технологии -и др. всичко зависи от това какво се твърди в съдебния процес като причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Затова решението дали да бъде поискано произнасяне относно вината не следва да бъде чисто формален избор. То трябва да бъде съобразено с конкретните обстоятелства и с правните последици, които страната цели да постигне.

Как протича съдебното производство?

При исков развод производството започва с подаване на искова молба до компетентния съд. Насрещната страна получава възможност да представи отговор /нека не забравяме че срокът за отговор на исковата молба е преклузивен, освен ако в отговор ищецът не представи допълнителни твърдения и доказателства, на които ответникът също има право да даде отговор/, а в хода на делото страните могат да сочат и представят гласни и писмени доказателства, да правят искания и да изразяват становища.

Когато между съпрузите съществуват спорове относно децата, съдът и съответните органи се интересува преди всичко защитата на техните интереси. При липса на споразумение съдът се произнася по въпросите, които законът изисква да бъдат уредени с оглед последиците от развода.

Семейният кодекс предвижда и възможност при висящо дело съпрузите да представят споразумение относно всички или само относно някои от последиците на развода. Тоест, започналият исков процес не означава непременно, че страните трябва да стигнат до окончателно съдебно решение по всеки спорен въпрос.

Подлежи ли решението за развод на обжалване?

При съдебното производство следва да се прави разлика между първата инстанция и последващия съдебен контрол.

Решението на първоинстанционния съд по общото правило може да бъде обжалвано по въззивен ред в установения от ГПК срок. Въззивното производство се развива пред по-горната съдебна инстанция.

При наличие на предвидените в закона предпоставки е възможно да се стигне и до касационно производство пред Върховния касационен съд. Касационното обжалване обаче не представлява автоматично „трета инстанция“, която разглежда всеки брачен спор отново – допускането до касационно разглеждане е обусловено от законовите предпоставки. ГПК предвижда и специални ограничения относно касационното обжалване на решения по брачни искове.

Затова при получаване на съдебно решение е важно своевременно да бъде преценено както съдържанието му, така и възможностите и сроковете за неговото обжалване.

Как да преценим кой вариант е подходящ?

Няма универсален отговор, който да е еднакво приложим към всеки развод.

Когато между съпрузите съществува реално и устойчиво съгласие, разводът по взаимно съгласие може да позволи отношенията след прекратяването на брака да бъдат уредени по начин, договорен от самите тях.

Когато съгласие не може да бъде постигнато, исковият ред осигурява възможност спорът да бъде решен от съда. В рамките на това производство страната следва да прецени и дали желае съдът да се произнесе относно вината.

В някои случаи дори при започнало съдебно производство остава възможността съпрузите да постигнат споразумение за всички или за част от спорните въпроси.

Именно затова правната консултация преди предприемането на действия е важна част от подготовката за развод. Конкретните обстоятелства – наличие на деца, жилищни и имуществени отношения, издръжка, отношения между родителите, възможност за постигане на съгласие и необходимостта от доказване на определени факти – могат съществено да променят подхода към конкретния случай.

Правната информация е обща. Всеки случай изисква индивидуална преценка.

Разводът поставя въпроси, чиито последици могат да продължат дълго след приключването на съдебното дело. Предварителното изясняване на правата, възможностите и процесуалните действия позволява решението да бъде взето информирано и с ясна представа за неговите последици.

При необходимост от правна консултация относно развод по взаимно съгласие, процесуално представителство в съдебен процес по развод, медиация или уреждане на отношенията между съпрузите и родителите, можете да се свържете с адвокат Милена Методиева-Христова за обсъждане на конкретния случай на телефон: 0888977712 и да уговорите среща, както и да оставите съобщение или да попълните формата за контакт и да отправите Вашето запитване.